This post is also available in: English

Здравейте отново, любими мои!

Съжалявам за дългото си отсъствие тук, но реших изцяло да се отдам на лятото и да му се насладя максимално. Преди около два месеца и половина се върнахме в България и оттогава обикаляме различни интересни кътчета из страната. Разходихме се няколко пъти до планинската ни къща и за пореден път се убедих, че това е може би най-доброто място през лятото, тъй като през деня е достатъчно топло за басейн и голф, а през нощта става толкова свежо и приятно и наистина успяваш да си починеш. Отскочихме и до Черноморието за няколко дни, за да отпразнуваме 17-ия рожден ден на сестра ми и да прекараме малко време цялото семейство. Разходихме се и до роднините ни, както и до някои приятели в прекрасния Пловдив и общо взето не пропускахме свободен момент да посещаваме нови местенца. Честно казано, бяхме се отдали на невероятното лятно време в България!

Миналият уикенд, обаче, бе малко по-специален, тъй като решихме да посетим известния български фестивал на народната носия „Жеравна 2018“. Това е ежегодно празненство, което се провежда през предпоследния уикенд на август в архитектурния резерват Жеравна. Основната идея на фестивала е всъщност да се отделим от съвременния технологичен и динамичен живот и да се върнем към българските си корени от преди около 150 години! Най-интересното на този фестивал е че всеки посетител на „Жеравна 2018“ трябва да е облечен в традиционно българско облекло “носия”. Също така с цел запазване на автентичността на посетителите не е позволено да носят предмети от съвременния ни живот, като например камери, мобилни телефони и аксесоари.

В днешно време смятам, че истински се нуждаем от подобни събития, за да си припомним за нашите корени, история и традиции, които трябва да запазваме и предаваме през поколенията. Искрено ми допадна идеята на фестивала, както и самото уникално преживяване и емоция и затова реших да споделя малко повече снимки и информация за събитието (П.С. Имах разрешително за снимане и не съм го направила против правилата за автентичност на фестивала).
Силно се надявам, че уловените моменти всъщност ще ви покажат невероятната атмосфера, горд национален дух и всеобщото искрено щастие, реещи се във въздуха!

В петък пристигнахме около 20 часа, облякохме носиите и се запътихме към официалното откриване на фестивала. В програмата бяха включили възпоменание за героите на България, а след това продължиха и с други представления около големия огън. Беше изумителна гледка, тъй като буквално всички повече от 15 000 души, облечени в автентично българско облекло, пееха и танцуваха около огъня. Определено бяха подготвили едно доста емоционално посрещане на гостите си! Уникално изживяване!

В събота тръгнахме към фестивала още сутринта, тъй като около обяд фолклорният ансамбъл на майка ми бе част от програмата. Представиха няколко прекрасни народни танци, а публиката посреща изпълнението доста топло и всички хора си припяваха и танцуваха около сцената.

След края на представлението решихме да се разходим из фестивала и да разгледаме сладките магазинчета за храни, напитки, сувенири и различни българските традиционни занаятчийски изделия.

Попаднахме на едно малко магазинче за ръчно изтъкани килими и аксесоари от Пловдив, а зад него бяха организирали училище за деца, в което малчуганите да се научат как се работи със стан и как прадедите ни са изработвали ръчни изделия. Едно сладко малко момиченце всъщност беше учителят, а други малки дечица в носии се опитваха да направят малки ръчни килимчета подарък за майките си. Тази гледка можеше буквално да ви накара да се разтопите!

Също така имаше и едно малко кътче, в което се правеха ръчно глинени съдове и всеки можеше да седне и лично да си направи един прекрасен спомен от фестивала. С интерес проследихме процеса и се насладихме на гледката как едно малко детенце направи ръчно една глинена купичка. Имах доста голямо желание да пробвам и аз, но се отказах тъй като бе по-добре малките желаещи да се докоснат до това автентично българско занаятчийство.

Направихме една бърза почивка за хапване и след това продължихме разходката си. Срещнахме един възрастен мъж, който бе донесъл малко “Черешово топче” и показваше как работи това автентично оръдие; след това попаднахме на двама мъже и една жена, които разиграваха сценка от битка за преминаващите покрай зрители, а към края на разходката си се запознахме и с един пакистанец (в традиционно пакистанско облекло), който живее в България и заедно със българската си съпруга произвеждат и продават масло и продукти от българска роза.

Опитахме се да разгледаме всички безкрайно много магазинчета: едни за различни български майсторски изделия, други за автентични оръжия, а имаше и интересни кътчета за хапване с уникални техники за готвене, като това място с огромния тиган за юнашки кебап.

Вечерта запалиха и втори голям огън и хората се настаниха около него на автентични български черги, вечеряха с автентични глинени прибори и се забавляваха. Доста ми хареса факта, че имаше голямо разнообразие на храни и напитки и така всеки успя максимално да се наслади на различната и интересна вечеря на поляната. По-късно организираха огромно хоро около огъня и всички, повече от 15 000 души, затанцуваха заедно. Гледката бе магическа!!! По време на едно от хората внесоха множество световни знамена с цел да изпратят послание на уважение от България към останалата част на света.

Това събитие може би бе най-емоционалното преживяване това лято и искрено ми хареса идеята да се завърнем към нашето велико минало и традиции! Вече пет години живея в чужбина и честно казано тези три дни ми напълниха сърцето ми!!! Българите обикновено сме доста патриотични личности и истински обожаваме нашите традиции и история, така че съм сигурна, че всеки присъстващ на фестивала се е насладил максимално на това автентично пътуване към миналото си!

Вярвам, че този невероятен български фестивал не само е уникална възможност да се завърнем към корените си, но е и прекрасен начин за чужденците да опознаят истинската България и нашият национален дух.
Искрено го препоръчвам и с нетърпение очаквам да се върнем пак следващата година!

Съжалявам за безкрайния пост, но се надявам снимките да успеят да ви докоснат и да ви пренесат в това магическо празненство на българската нация и традиции!

Харесайте поста и се абонирайте за блога ми, ако искате повече подобни публикации.